1000 Отговора

Взе молив. Насочи го към лист хартия. Твърдият графит разкъса влакната й. Чух ги как изкрещяха :  - 2 H Посегна към черен маркер и започна да запълва между раните. Нежно, с дълбоки размисли върху живота. Нито веднъж не чух онзи дразнещ звук от скърцането на писеца. Нежно, като размислите й за живота. Обречена бе хартията за курбан на изкуството.

лежим върху онази част от пясъчния часовник която вече е изтекла и гледаме нагоре през тънкия отвор лежим (сега) за мен времето (не)съществува за  нея слънцето минутите брои не може вечно човек да  (не)съществува щом чува морските вълни

Здравейте. Днес добавих трета глава - "Масаи" към страницата  Светът на Ип

Не обичам морето. Шепне ми имена, говори ми за чувства и накрая си ги прибира с отлива. Виж, Балкана е друго нещо.  Мълчи си. Не те лъже.  Даже гласа ти връща.  

подрежда песъчинките една до друга, като дувара на старата ни къща играе с тях и пак при пясъка ги връща, на този свят, орисан е да бъде плугът разделя и събира, времето превърнал е в сметало той търси и намира, пролука във всяко твърдо тяло за него няма край или начало, тъй както капката е само капка от небето до земята бездомник с вехто наметало , подслон намира някой път в гората разказва на дърветата за своите малки братя, родени от въздишките на хората върбите тъжно клоните поклащат, нали  в природата такава им е ролята поляните ще се превърнат в ниви, щом семената на живота, той им донесе тъй белите платна ще станат на картини, когато чувствата вятърът ги понесе

Бях в офиса й. Зад гърба й.  Тя чукаше по клавиатурата  само с двата си показалеца, държейки в лявата си ръка цигара,  като пропаднал писател на нискобюджетни сценарии за филми. Издишваше тютюневата помия право в монитора. Отразен от изкуствената материя, той се отправи с отвращение към дробовете ми, за да отврати и мен. На бюрото лежеше цигарена кутия със снимка на пробита човешка трахея. Това не ми помогна да дишам по - добре. На няколко сантиметра от огнедишащото чудовище,  се гърчеше по гръб миризлива буболечка.  Определено материята в тази стая беше изградена от миризми. Исках да се сетя каква е миризмата на нафта. В ума ми изплува детския спомен, как баща ми зарежда нафтовата печка, защото отново имаше режим на тока. В следващия момент, целият смрадлив кабинет гореше в пламъци.  Материята започна да се изгражда от звуци – звуци на смях и истерия.

две музи в един сън в една прегръдка три живота в едно

Всичко е друг път само Сега (е сега) всички сме други (друг път) ще бъдеме истински а какви сме (сега) усукваме чувствата си като осмица и си мислим, че са безкрайни но това е само номерът над килията на нашия илюзорен затвор. само Сега (е сега)

Връзката ни не беше емоционална, нито пък духовна. Учените все още не можеха да докажат това микро гравитационно поле, обуславящо нашето привличане. Имагинерна любов – така бе дефиниран този феномен. Звучеше чудесно, но се оказа доста нестабилно явление. Нейните атоми бяха привлечени от други атоми и обърнаха полюсите си спрямо мойте. За кратко усетих какво е да си спътник, но сега отново не ми влияеше каквато и да е гравитация. Комета, обикаляща обширния космически етер. В крайна сметка, винаги приемах тази физическа форма, и тя винаги удовлетворяваше духовните и емоционални ми нужди.

О б и ч а м те защото ти знаеш как билките ухаят сутрин рано една вечна симбиоза между роса и аромат една вечна о б и ч между мечта и... реален свят

Не ме интересува присъствието ти в живота на друг, а присъствието ти като цяло в живота. Да знам, че ти дишаш, аз дишам... и без значение дали сме в синхрон. Да си мисля за теб, но не като спомен, не като блян. Не искам да се обвързваме с времето, просто всичко да бъде сега. Аз да съм тук, ти  да си там... и една мечта за  Момента.

Колко излишни думи сме казали? Ех, човек ако знаеше. Може би повече от необходимите. Когато сърцето говореше, устата си траеше (и обратното). Така си минаваха годините. За цената на словото щом проговориш, губи ли то своята стойност? Със себе си сам ли ще спориш, когато закълнеш се в обет? Нито дума да не отрониш, пред сергията "Думи за смет". Това ли те прави човек? От какво словото ни делеше? От животните или от нас самите? Но кой е звярът на XXI-ви век? Нима? Замълчи! Думите са...

Искам да чувам виковете. Като шепот, утаил се на дъното, в чашата с вино червено. Да отпивам на малки глътки… послевкусът да е сладост горчива. Да си припомням човешките думи, запенили се в каната крива, че все са били такива.

Ако те искам значи греша защото любовта  Никога не иска Ако греша значи (НЕ любовта) ми те иска

Хастарът на душата – скъсан, иглата – с перо е заменена. Ще ходя дрипав в този свят навъсен, потапяйки се в мастилницата полупразна . Аз прося думи, това е новата валута. Бедняк, в словесно изобилие. Подгонена от вълците кошута, описва сегашното ни положение. Разкъсвани от хищници сме, но не заради плътта ни - те искат нашите души. Да вземат всеки спомен от ума ни. Да станат неми нашите усти.