Колко излишни думи сме казали?
Ех, човек ако знаеше.
Може би повече от необходимите.
Когато сърцето говореше,
устата си траеше (и обратното).
Така си минаваха годините.

За цената на словото щом проговориш,
губи ли то своята стойност?

Със себе си сам ли ще спориш,
когато закълнеш се в обет?
Нито дума да не отрониш,
пред сергията "Думи за смет".

Това ли те прави човек?

От какво словото ни делеше?
От животните или от нас самите?

Но кой е звярът на XXI-ви век?

Нима?
Замълчи!
Думите са...

Коментари

Популярни публикации от този блог