1000 Отговора

Да опитомиш комета Беше приятна твоята гравитация, а аз продължавам да съм космическо тяло. Ти слагаш сега минало време на гравитацията ми... А не трябва ли? Щом така усетил си го. Знам, че трябва да напусна тази орбита, но с лице към планетата ти, не със гръб, не. За да видиш как тя ще се изпепели ли? За да видя как ще се развие! Запиши го! Красиво е… Г.П.    Ц.М.

Понеделник е. Отново се продадох на бюрокрацията. Отново тези, които трябва да я преборят, обезцениха думите ми. До кога ще се впрягам за такива неща? До тогава! До кога те няма да се впрягат? До тогава! Да взема ли поредното емоционално решение? Чудейки се, вече е станало вторник. По дяволите!

Дистанцията не може да бъде синтезирана мислено. Само думите ни. Моите.., твоите.., нашите. Но дистанцията е ничия. Единствено я скъсяваме... физически.

С някои хора сме за дълго,  по за кратко с други.  С някои са по – силни емоциите, не чак толкова с други.  Болезнено...може би? Ако си се вкопчил в мисълта, че един човек може да осмисли живота ти или ти да осмислиш неговия.

Не всяка дъга от дъжд е създадена Не всяка космическа буря се ражда от звездна материя

Сантименти  Изхвърлях душевното кошче редовно до днес, но тя ме научи как да се върна от сметището без него.  Сега отивам към стаята, която помни присъствието ѝ. В ръцете си държа пластмасово шише - за вас непотребно.  Колко години са нужни, за да изчезне? Сигурно повече отколкото на мен. Но аз ще го пазя,вечно, защото това е единственото място където са се срещали устните ни. Някой знае ли колко жаден става човек от несподелените целувки?