1000 Отговора

и как на моя свят си се усмихнал парче от Рая, продавам в павилион зад рафтовете прашни, сам утихнал с керваните небесни, далеч от своя дом в ръцете си събирам звезден прах от падащите метеори това от което най – много ни е страх най – чудните врати ще ни отвори разкъсай плътските окови душата си навред раздай създавай малки павилиони не се страхувай – смъртта не значи край

Когато си на земята, разбираш, че няма значение, кой бог те е съборил, а коя човешка ръка ще те вдигне!

На чуждо либе

Капанско девойче Вятър на Никола думаше: - Дошъл съм за твоето либе! - Косите й да повея, за булка да я взема. Никола на баирю стоеше. И вятъра с думи кълнеше: - Моята Рада не давам! - Косите й ще отрежа, и пак за нея ще се оженя. Рада на глава си сложи чумберя  И на двамата строго им рече:  - Косите си на никое либе не давам! - Аз съм капанско девойче! - На род и земя, вярна оставам! - За зестра нищо ми не бройте! MursalskY - Kaval intro