1000 Отговора

Взе молив. Насочи го към лист хартия. Твърдият графит разкъса влакната й. Чух ги как изкрещяха :  - 2 H Посегна към черен маркер и започна да запълва между раните. Нежно, с дълбоки размисли върху живота. Нито веднъж не чух онзи дразнещ звук от скърцането на писеца. Нежно, като размислите й за живота. Обречена бе хартията за курбан на изкуството.

лежим върху онази част от пясъчния часовник която вече е изтекла и гледаме нагоре през тънкия отвор лежим (сега) за мен времето (не)съществува за  нея слънцето минутите брои не може вечно човек да  (не)съществува щом чува морските вълни

Здравейте. Днес добавих трета глава - "Масаи" към страницата  Светът на Ип