1000 Отговора

На боя със бой... удавен в порой. Човекът се взира в заклетия враг. И там ,той търси... и там, той намира... смъртта летяща върху парче от снаряд.

Подправка за любов             Минава полунощ, а аз съм още буден. Гърбовете ни се допират, тялото й е по – топло от моето, но след известно време температурите се изравняват. Докосвам краката й – отново са ледени – от малка обича да ходи боса. Заслушвам се в песента на щурците, звучаща от леко открехнатия прозорец, когато тя я прекъсва с тихия си глас. -          Спиш ли? Само се усмихвам и тя разбира, че съм все още буден. Това й дава повод да продължи разговора, вече не чак толкава плахо – усещам я някак развълнувана, типично по детски му. -          Хапват ми се филийки с шарена сол. И още преди да ми разкаже как миризмата на шарена сол я връща в детството, аз съм вече в кухнята. И въпреки че не се бавих много, когато влизам в спалнята виждам, че тя се е свила на топка под завивките. Изкарвам я от импровизираната й хралупка. В първия ми...

Гласните и съгласните са част от езика - безгласните са част от народа.

От шепата си правя пясъчен часовник. Засичам, какво ми трябва да съм жив. По – ценна ли е усмивката на стар бездомник, от работа , кола и апартамента сив? Забързани, присмиваме се на живота, изкуствено връщаме си младостта. Като герои от романа „ Аз, роботът”, превръщаме в бинарен код реалността.

Две пъстри очи правят света ти различен, но и без тях, той пак не е същият. Търсиш ги, скиташ се изгубен, макар и да следваш падналите мигли по алеята. Отстрани те гледат много, да не кажа хиляди, ала те не са същите – пъстрите. Намираш ги, в тях отразява се образът на някой друг. Затваряш твоите, ала сълзите надигат клепачите. Ако продължиш напред - ще срещнете погледи, ако тръгнеш назад – ще видиш тъмните сенки, излезли от спомени. Стоиш на място, усещайки как водата се изпарява от сълзите, а солта се впива в кожата ти. Очите правят света ни различен.