1000 Отговора

бели облаци на зимен фон ветрове препускат като диви коне емигрират облаците от своя дом да бяха ми казали сбогом поне

Сън „Сън”, е кратък обзор на случващите се неща в главата ми, когато заспя (или пък когато се събуден - не съм много сигурен). ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: Този текстов документ не е за хора със слаби сърца, слаби крака и слабо зрение. Ако почувствате треперене в краката или сърдечна аритмия – незабавно напуснете апартамента, къщата или землянката, в която живеете и извикайте „ Ловци на духове”. НАЧАЛО: Само тук можете да вземете камила под наем за 3000 евро и да дрифтите по необятните пътища на подсъзнанието. Също така можем да ви предложим добра информационна система. Магнит за хладилник, на който е нарисувано броколи, мило и с почти истеричен глас ще ви съобщи, че има извънземна инвазия. Но купона не свършва до тук. Една от летящите чинии ще се разбие докато вие карате велосипед (без спирачки) с вашите аверчета. И какво да видиш? В летящата паница няма  и следа от пришелеца – само една туристическа раница със стърчащи от нея планове за завладяването на Света. И докато се осъзнаеш, т...

За хората, които посяха в мен семената на любовта, а след това превърнаха красивата нива в стърнище. Благодаря, че с този си акт, направихте земите ми по – плодородни. Сега там се раждат красиви растения, а плодовете им са магически полезни. Не ви се сърдя, хора, дори ви обичам. Но е добре да знаете, че някои ниви раждат плевели. Пестете си семената на любовта, защото няма препарати против тези плевели. За да се отървете от тях ще трябва да пожертвате всичко.Използвайте огъня, с който запалихте моята нива. 

  В късния следобед на ранното лято, някъде отвън се дочу силна глъч. От чисто човешко любопитство, реших да надникна през прозореца. Неколцина съседи бяха наобиколили другаря Димитров, а той, възкачил се на една детска катерушка, държеше поредната си емоционална реч. Не че говореше нещо смислено, просто хората стояха около него, защото обичаха да му противоречат. Сър Стенли – така го наричахме в нашия квартал. Как другаря Димитров се бе сдобил с тази титла? Той си мислеше, че е от буржоата, от някаква по – висша класа и се държеше пренебрежително с останалите хора, въпреки че скоро беше емигрирал от родното си село и се бе шмугнал, като бълха на бездомно псе, в нашето китно градче. С това обаче, описанието на тази „колоритна” личност ни най – малко не приключва. Другаря Димитров не беше само сър, той беше и джентълмен, макар и по неволя. Това сърдито старче – джентълмен? И аз не вярвах, но веднъж се убедих с очите си. Сър Стенли, бе горд собственик на автомобил Варшава, пр...

Буда е навсякъде В последно време се говори доста за това, кое е полезно и кое не е. Случвало ми се е да вляза в кухнята и да изпадна в дилематична безтегловност, чудейки се, кое ще скъси живота ми и кое би ме направило столетник  . Днес също се сблъсках с този проблем, стоейки пред микровълновата печка, с пакетче пуканки. След като биокомпютърът ми зацикли в търсене на правилния отговори, животинският ми инстинкт напъха пакетчето пуканки във фурната. Всеки, който си е правил пуканки в микровълнова печка знае, че ако не се извадят навреме – прегарят, но никога не можеш да ги извадиш точно тогава, когато всички са опукани и нито една не е прегоряла. Тука идва и частта с поуката. Вредни или не, в живота трябва да жертваш някои неща, за да се насладиш на други. 

Пиша ти сега, защото винаги утре е много късно, а вчера е твърде рано.   Пиша за онези моменти от моя живот, в които Тъгата здраво ме стискаше за гърлото.   Моменти, в които искаш да кажеш хиляди неща, но захвата е толкова силен, че дори не можеш да дишаш. Крещиш срещу несправедливостта, но от устата ти не излизат думи, дори и шепот не се чува. Бориш се, но силите ти намаляват и в дадения момент просто рухваш. Повален си от Тъгата – лежиш безпомощно на земята и леко долавяш шума на стъпки.   Разбивайки с ритник вратата, Надеждата влиза в тъмната стая. Минава покрай Тъгата , без дори да и обърне внимание, навежда се над теб и ти казва с героичния си глас: - Ти си вече на дъното и единственият ти път е само нагоре, така че стегни се и се изправи. Аз изминах моя път приятелю, но щом четеш това писмо значи си на дъното. Не ме карай да се връщам там, за да те взимам със себе си. Ти сам трябва да извървиш пътя към спасението. За това... стегни се и се изправи.   ...

Пианистът (или Рапсодия за едно цвете)* Беше хубава пролетна сутрин, когато на вратата се позвъни. -          Господин Христов ? – попита ме вежливо служителят на агенция „Вселена”. -          Да, същият – смутено отговорих аз, защото за крехките ми тринайсет години не бях свикнал някой да се обръща към мен по този начин. -          Заръчано ни беше да доставим пратка: „Пиано на любовта”, така че кажете къде да я внесем? -          Ами в моята стая – отговорих аз. Федерацията по Вселенските въпроси, всяка година възлагаш задача на агенция „Вселена”, да достави на всички юноши по едно „Пиано на любовта”. Моето пиано беше опаковано с обикновена вестникарска хартия, но за сметка на това имаше невероятно красива панделка, на която със златни букви пишеше: „Отвори, когато срещнеш първата си любов”. В началото бях...

От карането на велосипед съм разбрал, че когато ти е трудно и ти се иска да смъкнеш една предавка по - надолу, трябва да направиш точно обратното - да качиш една предавка нагоре. Защото това калява не само тялото, но и волята. Пробвайте тази практика и ще видите какви ще са резултатите още при следващия сблъсък с трудностите от живота ви.

   Забелязах, че на тази планета хората имат огромен култ към хартията. Цял живот се борят за неща направени от хартия: пари, дипломи, нотариални актове и прочие.Но когато попитах как се казва бога на хартията, хората ми се изсмяха. Дълго време си мислех какво означава този смях, но накрая разбрах, че всъщност те са се присмивали на собственото си невежество.

Любовта е като десерт -          Липсва ли ти още? -          Не знам... как да ти го обясня? -          Представи си, че си в ресторант и келнерът ти носи любимия ти десерт. Но точно преди да стигне до теб, той се отклонява и го сервира на друг. Питаш се „Какво по дяволите стана”... това е моят десерт. Защо сега го яде някой друг? Тогава келнерът ти казва с вежлив глас – Имаме много други десерти, дори по – вкусни от този – но ти си мислиш само за онзи на другата маса. Чудиш се дали някога ще можеш пак да го пробваш, дали вкусът му ще е същият – въпросите се множат като рояк пчели, а отговорът е само един. -          Любовта е като десерт, трябва да й се насладиш на момента.