счупена мачта призрачен екипаж блъскан в скалите на времето от морето - живот дуалности са вълните: радост – тъга и ни да пуснеш котва ни да вдигнеш платна а то те иска дъното с цялата си тъмнина и шир а ти си дърпаш каиша на гърлото като куче вързано на синджир съпротивата те убива покоя и той понякога си злодей понякога си герой
Публикации
Това е част от едно писмо, което баща ми е изпратил на родителите си, когато е бил в казармата. Годината е 1978, а режимът е ясен – социалистически. Не съм привърженик на който и да е режим, нито съм застъпник на военните идеи и казармата. Но ми направиха силно впечатление нещата, с които са се сблъсквали младите хора тогава. И се питам, кое е по – трудно? Да удържиш до 4 – 5 часа сутринта в дискотеката, атакуван от алкохолните изпарения, или да тръгнеш на гладен стомах по същото време, за да изминеш 50км. с пълно бойно снаряжение? П.П. Под снимката съм напечатал текста от писмото, за по – лесен прочит. 28. X. Здравейте, мили Родители. Обажда ви се няколко часа след завършване на учебните занятия за днес. Сега ще ви разкажа за един ден (днес) от моето войнишко ежедневие. Ставане в 4:00 по тревога, получаване на оръжие, противогаз и раница (всичко 15 кг.) и тръгване в ...
Цветове и форми, без норми, без привички, без критиката на всички. Сънища, мечти, плетеница от реалности, може би. Оставам чут, без да съм казал нещо, без да се доказвам, и без да угаждам на хората вечно. На стълбата съм стигнал средата. И надолу, и нагоре, все ще ме чака съдбата. Дали с топла пита и сол или стиснала здраво в ръцете си кол... какво значение има? Дошъл съм на тази земя гол и пак тъй ще замина.
Някой ден, този изкуствен балон ще се спука от пренадуване. И всички ще започнат да бягат панически, като излязло на повърхността сляпо куче. Старец ще върти главата си, за да чуе суматохата, защото вече не може да вижда от сълзи... и ще се разсмее, защото вече не може да плаче. Телата на изкуствените хора ще падат и ще чупят калъпите. О, помогнете им, да надуят балона.