1000 Отговора

с някой си... после не... после с друг... после не... после сам... и пак не... накрая просто... НЕ !

а словото (ми/е) лицето за този, който с душата си ще ме потърси а думите са мой другар в бар където... всеки е съдник на разлятата чаша живот но да се знае ако веднъж си тръгнал ...пътник не казвай, че си бил във бар Буквар

Пясъкът жълт, като бананова каша, шепне имена. В шепата пада прашинка ... и още една. Вълните шумят, и не мога да чуя, кое се римува с любов. Долепям ухо до земята. Тревата ме прегръща. А гласът утихнал, шепти ми: - Ела И там, в зеленината тихо се чува, даже едва. Името на Вселената (моята, която все търся), малка и жълта... не, не кашата, а банановата кора.

Той погледна отражението в огледалото, и рече:  - Не искам да съм роб на боговете!  - Не искам да съм бог на робите!  - Искам да бъда човек!  - Защото само човекът може да носи: и лавров венец, и венец от тръни!