Слънцето си легна в гората зад мен, която заговори със сънливият си глас. - Добро утро – казахме си и аз затворих очи. Прозира месечината през клепачите.Умората затъмнява вътрешността им. Светлината изчезна като фарове във тунел. Тялото се отпуска, но ръката стиска чуждите пръсти в дланта си. Умът усеща, че това е само тик в празнотата. Не шепна името ти насън – това е разговор с тишината.
Публикации
Показват се публикации от юли, 2017