1000 Отговора

Не обичам морето. Шепне ми имена, говори ми за чувства и накрая си ги прибира с отлива. Виж, Балкана е друго нещо.  Мълчи си. Не те лъже.  Даже гласа ти връща.  

подрежда песъчинките една до друга, като дувара на старата ни къща играе с тях и пак при пясъка ги връща, на този свят, орисан е да бъде плугът разделя и събира, времето превърнал е в сметало той търси и намира, пролука във всяко твърдо тяло за него няма край или начало, тъй както капката е само капка от небето до земята бездомник с вехто наметало , подслон намира някой път в гората разказва на дърветата за своите малки братя, родени от въздишките на хората върбите тъжно клоните поклащат, нали  в природата такава им е ролята поляните ще се превърнат в ниви, щом семената на живота, той им донесе тъй белите платна ще станат на картини, когато чувствата вятърът ги понесе

Бях в офиса й. Зад гърба й.  Тя чукаше по клавиатурата  само с двата си показалеца, държейки в лявата си ръка цигара,  като пропаднал писател на нискобюджетни сценарии за филми. Издишваше тютюневата помия право в монитора. Отразен от изкуствената материя, той се отправи с отвращение към дробовете ми, за да отврати и мен. На бюрото лежеше цигарена кутия със снимка на пробита човешка трахея. Това не ми помогна да дишам по - добре. На няколко сантиметра от огнедишащото чудовище,  се гърчеше по гръб миризлива буболечка.  Определено материята в тази стая беше изградена от миризми. Исках да се сетя каква е миризмата на нафта. В ума ми изплува детския спомен, как баща ми зарежда нафтовата печка, защото отново имаше режим на тока. В следващия момент, целият смрадлив кабинет гореше в пламъци.  Материята започна да се изгражда от звуци – звуци на смях и истерия.