Ако береш грижи, помисли какво си посял.
Публикации
Бялата мура Потапяш се в супа от мисли, лъжицата по ръба на черепа ти дрънчи. И сърбаш до де се избистри, погледът на влажните ти очи Яхнал Бялата мура, впрегнал пролетните ветрове, гледайки към залязващото слънце, си мисля... Дано някъде да има още някой поне. Който за мен да мечтае, който към мен да лети, който тайничко знае, че не всичко се купува с пари.
Какви са тия богове, които искат да подрежат крилата ми. Много остри били, с тях се летяло бързо и безотговорно. Не били като ангелските: с плавни извивки, даващи сигурност и комфорт. Що за богове са тия, че да ми се бъркат в човешките полети. Моите крила не се стремят към техните висоти, устремени са само към безграничния полет.
Чува се само шепотът на клоните, с които вятърът си играе. Вдишваш с пълни гърди това безгранично пространство, все едно си стоял две минути под вода, и отново се потапяш в него. Казват, безделник съм бил. Губил съм си времето в гората. Възможно е да изгубиш всеки ден, всеки час и дори всяка минута в гората. Вярно е, че това време не е делник – то е празник! Празник за сетивата и отвъд тях. Торо ми го каза, докато спях под едно дърво. Когато се събудих, чух грозния крясък, излизащ от зейналата бетонова паст на града.