Искаше стихове за теб да напиша …. ето ги, не един или два. И за други съм писал, и за други ще пиша, но е важно какво се случва сега. Ако ти подминаваш ги …? ако аз се съмнявам ли …? Че не прочиташ моите слова. То защо да раздавам, на душата си частите в частната клиника на име „Съдба” ?
Публикации
Чакаме всеки да направи своя ход, втренчени в дъската, забравяме за часовника, а той тиктака над пейката, пред самотната гара, в самотния град, изграден от нашето его. Общуваме си със стихове, най-вече, когато в сърцата ни тихо е и мълчим за думите, описващи чувствата, които потискаме. Животът ни е чакане, чакането ни е живот. Илюзията ни е любов, любовта ни е …………..
Знам че живея в химера, само това е останало. Питам се какво ще намеря, ако отчаянието ме е обхванало? Искам да чуя гласа й, защото е от разстояние. Да потърся себе си в мислите й, дори и да ме няма в тях. Искам да видя лицето й, не само в съня си. Нека да се усмихва, даже на друг. Искам да прочета стиховете й, даже и да нямам роля в тях… и тя да прочете моите, макар че от това ме е страх.
Някой постави въпросите, тихи и прости на вид, други попитаха колко са, безброй - казах им от болка превит. А тълпата крещеше, искаше да ме изяде, за това, че дошъл съм да взема, скуката от техните умове. Болката ме прониза, още по - дълбоко дори, щом видях във малцина, жажда да бъдат добри. С голи ръце се пресегнах, хванах клетия въглен, който все още гори, мускули и жили напрегнах, какво от това, че боли? Няма надежда - има желание, ние не вярваме само в слова, философи да бъдем е само призвание, Борбата е винаги в нашите сърца!