подрежда песъчинките една до друга,
като дувара на старата ни къща
играе с тях и пак при пясъка ги връща,
на този свят, орисан е да бъде плугът

разделя и събира,
времето превърнал е в сметало
той търси и намира,
пролука във всяко твърдо тяло

за него няма край или начало,
тъй както капката е само капка от небето до земята
бездомник с вехто наметало ,
подслон намира някой път в гората

разказва на дърветата за своите малки братя,
родени от въздишките на хората
върбите тъжно клоните поклащат,
нали  в природата такава им е ролята

поляните ще се превърнат в ниви,
щом семената на живота, той им донесе
тъй белите платна ще станат на картини,
когато чувствата вятърът ги понесе