Бях в офиса й. Зад гърба й.  Тя чукаше по клавиатурата  само с двата си показалеца, държейки в лявата си ръка цигара,  като пропаднал писател на нискобюджетни сценарии за филми. Издишваше тютюневата помия право в монитора. Отразен от изкуствената материя, той се отправи с отвращение към дробовете ми, за да отврати и мен. На бюрото лежеше цигарена кутия със снимка на пробита човешка трахея. Това не ми помогна да дишам по - добре. На няколко сантиметра от огнедишащото чудовище,  се гърчеше по гръб миризлива буболечка.  Определено материята в тази стая беше изградена от миризми. Исках да се сетя каква е миризмата на нафта. В ума ми изплува детския спомен, как баща ми зарежда нафтовата печка, защото отново имаше режим на тока. В следващия момент, целият смрадлив кабинет гореше в пламъци.  Материята започна да се изгражда от звуци – звуци на смях и истерия.