Една овца от стадото излезе захвърли руното и ризата облече забрави колко твърда е овчарската тояга забрави дните, в които кучето след нея бяга. Сега ги гледа от високо онези, скрилите се под някое дърво и без дори за миг, да мигне й окото разменя ги за балица сено. Забравила за род и за родина овцата, сдобила се с властта не вижда в лятната градина овчаря, който точи своята кама.
Публикации
Показват се публикации от юни, 2014