Връзката ни не беше емоционална, нито пък духовна. Учените все още не можеха да докажат това микро гравитационно поле, обуславящо нашето привличане. Имагинерна любов – така бе дефиниран този феномен. Звучеше чудесно, но се оказа доста нестабилно явление. Нейните атоми бяха привлечени от други атоми и обърнаха полюсите си спрямо мойте. За кратко усетих какво е да си спътник, но сега отново не ми влияеше каквато и да е гравитация. Комета, обикаляща обширния космически етер. В крайна сметка, винаги приемах тази физическа форма, и тя винаги удовлетворяваше духовните и емоционални ми нужди.