1000 Отговора

Как да извикаме тишината назовавайки я, тя ще си тръгне с думи описващи самотата може само спомена да се върне

Слънцето си легна в гората зад мен, която заговори със сънливият си глас. - Добро утро – казахме си и аз затворих очи. Прозира месечината през клепачите.Умората затъмнява вътрешността им. Светлината изчезна като фарове във тунел. Тялото се отпуска, но ръката стиска чуждите пръсти в дланта си. Умът усеща, че това е само тик в празнотата. Не шепна името ти насън – това е разговор с тишината.

Четвърта глава от поредицата "Светът на ИП", вече е факт. Нея, както и останалите глави, може да прочетете на едноименната страница в блога.

Еклемета пропукват в цялото, огънят се отразява в зениците, духът взема превес над тялото, започвам да шепна със пръстите. от Ре на първа, до До на четвърта… това са всички мои истории. За любовта, от която не ме свърта и за онези, душевните пориви.                                                            Снимка: Дани Куманова

Голите тела на глухарчетата, навеждаха главите си чак до земята, сякаш са викани отново на бис. Молитва към Вятъра и пак,с помощта на него, молитва за дъжд. В самото начало на май, те искат потта на Земята, за своите малки деца. Белият пух заседна в брадите на старците, който надничат в чуждия двор. Вдовица перяща неносени ризи, прекарва ръце през мокрия лен. Молитвата все пак бе чута, глухарчетата дълго ще помнят тоз ден. 

Запълнили сме гънките на дланите със чернозем поливаме го тежко с потта от челото минава слънцето пред погледа ни премрежен в ушите ни звучи песента на селото .

и в миг не мигаш гледаш тихия си сън със затворени очи наяве съм