1000 Отговора

Ако някой може Ако можеше, заспалият слон в пещерата, да чуе за минута поне. Честотата, с която трепти ми душата, като галопиращо стадо коне. Да си представи, че аз съм човече, с несъразмерно голямо сърце. Че нося съдрано елече, да пъхам в джобовете му малките си ръце. Че давам на хората радост, под формата на шоколадово суфле. Че ги черпя всяка сутрин глътчица младост, изцедена от сушени на керемида плодове. Ако някой може слон да събужда, нека ми се обади още сега. Човек винаги има нужда... от помощ, при влизане в пещера.

Фината материя на сънищата, я беше пречистила. Грубите думи, лошите спомени – всичко се беше утаило, някъде на дъното, от където бях изплувал вече. Виждах я повече като светлина, а не като плътност. Тя не заспиваше до мен, но аз заспивах с нея. Сутрините се превърнаха в най – лошата част от деня ми.

Държи ни страхът в окови ръждиви умът ни изпаднал е в транс. Робуваме..., от колко години? Всичко е цикъл, заплата – аванс. А някой бе казал - „Бог е в човека”, но защо са всички тези лъжи? Та нима парите не са най – голямата дрога? Заради хората, на дявола дори потичат сълзи. Оставям надеждата в кутията прашна, оставям и всичките си мечти. Започвам играта тъй стара и страшна От утре започвам да трупам пари.