Джентълмен по неволя

  В късния следобед на ранното лято, някъде отвън се дочу силна глъч. От чисто човешко любопитство, реших да надникна през прозореца. Неколцина съседи бяха наобиколили другаря Димитров, а той, възкачил се на една детска катерушка, държеше поредната си емоционална реч. Не че говореше нещо смислено, просто хората стояха около него, защото обичаха да му противоречат. Сър Стенли – така го наричахме в нашия квартал. Как другаря Димитров се бе сдобил с тази титла? Той си мислеше, че е от буржоата, от някаква по – висша класа и се държеше пренебрежително с останалите хора, въпреки че скоро беше емигрирал от родното си село и се бе шмугнал, като бълха на бездомно псе, в нашето китно градче. С това обаче, описанието на тази „колоритна” личност ни най – малко не приключва. Другаря Димитров не беше само сър, той беше и джентълмен, макар и по неволя. Това сърдито старче – джентълмен? И аз не вярвах, но веднъж се убедих с очите си.

Сър Стенли, бе горд собственик на автомобил Варшава, произведена през далечното 1951 – во лето. Тази кола имаше характер не по – малко странен от собственика си. Редовно и най – вече спонтанно се проявяваха различни дефекти, ефекти и странно движещи се обекти. Но точно тази комбинация от непродуктивност бе направила сър Стенли, джентълмен. Предната дясна врата на Варшавата не можеше да се отваря от вътрешната страна. И така, въпреки че не му беше много приятно, другарят Димитров винаги трябваше да излиза и да отваря вратата на своите спътници.