Чакаме всеки да направи своя ход,
втренчени в дъската, забравяме за часовника,
а той тиктака над пейката,
пред самотната гара,
в самотния град,
изграден от нашето его.
Общуваме си със стихове,
най-вече, когато в сърцата ни тихо е
и мълчим за думите,
описващи чувствата,
които потискаме.

Животът ни е чакане,
чакането ни е живот.
Илюзията ни е любов,
любовта ни е …………..