Някой постави въпросите,
тихи и прости на вид,
други попитаха колко са,
безброй  - казах им от болка превит.

А тълпата крещеше,
искаше да ме изяде,
за това, че дошъл съм да взема,
скуката от техните умове.

Болката ме прониза,
още по  - дълбоко дори,
щом видях във малцина,
жажда да бъдат добри.

С голи ръце се пресегнах,
хванах клетия въглен, който все още гори,
мускули и жили напрегнах,
какво от това, че боли?

Няма надежда - има желание,
ние не вярваме само в слова,
философи да бъдем е само призвание,
Борбата е винаги в нашите сърца!