Чува се само шепотът на клоните, с които вятърът си играе. Вдишваш с пълни гърди това безгранично пространство, все едно си стоял две минути под вода, и отново се потапяш в него. Казват, безделник съм бил. Губил съм си времето в гората. Възможно е да изгубиш всеки ден, всеки час и дори всяка минута в гората. Вярно е, че това време не е делник – то е празник! Празник за сетивата и отвъд тях. Торо ми го каза, докато спях под едно дърво. Когато се събудих, чух грозния крясък, излизащ от зейналата бетонова паст на града.