Бялата мура

Потапяш се в супа от мисли,

лъжицата по ръба на черепа ти дрънчи.

И сърбаш до де се избистри,

погледът на влажните ти очи

Яхнал Бялата мура,

впрегнал пролетните ветрове,

гледайки към залязващото слънце, си мисля...

Дано някъде да има още някой поне.

Който за мен да мечтае,

който към мен да лети,

който тайничко знае,

че не всичко се купува с пари.