Това е част от едно писмо, което баща ми е изпратил на родителите си, когато е бил в казармата. Годината е 1978, а режимът е ясен – социалистически. Не съм привърженик на който и да е режим, нито съм застъпник на военните идеи и казармата. Но ми направиха силно впечатление нещата, с които са се сблъсквали младите хора тогава. И се питам, кое е по – трудно? Да удържиш до 4 – 5 часа сутринта в дискотеката, атакуван от алкохолните изпарения, или да тръгнеш на гладен стомах по същото време, за да изминеш 50км. с пълно бойно снаряжение?

П.П.  Под снимката съм напечатал текста от писмото, за по – лесен прочит. 

28. X.              Здравейте, мили Родители.

Обажда ви се няколко часа след завършване на учебните занятия за днес. Сега ще ви разкажа за един ден (днес) от моето войнишко ежедневие.

Ставане в 4:00 по тревога, получаване на оръжие, противогаз и раница (всичко 15 кг.) и тръгване в 5:30 на поход без закуска. Походът първоначално бе предвиден 30км., но накрая стана 50км. Тази сутрин щом станахме, гледаме – сняг. А щом изминахме около 10 – 15км., имаше вече сняг до колене.Тук е истинска зима.

Походът беше много труден, но при мен всичко мина добре. Казвам при мен, защото често се налагаше да носим някой от нашите другари. Някой припадаха от умора и глад. Но иначе беше интересно. Изобщо, поле, в което можеш да провериш себе си.

Питате ме за записа, дали съм го получил? Не съм!!! Но сигурно в понеделник ще го получа. На Файския адреса му го имам, изпрати ми го Кайчо. А колкото до клетвата, още не са казали. За това другия път. Колкото до мене, добре съм и не се нуждая от нищо. Тук имам всичко.