Подправка за любов

           

Минава полунощ, а аз съм още буден. Гърбовете ни се допират, тялото й е по – топло от моето, но след известно време температурите се изравняват. Докосвам краката й – отново са ледени – от малка обича да ходи боса. Заслушвам се в песента на щурците, звучаща от леко открехнатия прозорец, когато тя я прекъсва с тихия си глас.

-         Спиш ли?

Само се усмихвам и тя разбира, че съм все още буден. Това й дава повод да продължи разговора, вече не чак толкава плахо – усещам я някак развълнувана, типично по детски му.

-         Хапват ми се филийки с шарена сол.

И още преди да ми разкаже как миризмата на шарена сол я връща в детството, аз съм вече в кухнята. И въпреки че не се бавих много, когато влизам в спалнята виждам, че тя се е свила на топка под завивките. Изкарвам я от импровизираната й хралупка. В първия миг ме гледа намусено, но когато вижда филийките се усмихва. Хапва ги като хамстер, което ме кара да се разсмея, а тя да се засрами. Накрая потупва коремчето си доволно и пак се усмихва. Отново е тъмно и се чуват щурците, само миризмата на шарена сол, която се носи из стаята, придава допълнителни цветове в нощната картина. Сега, аз се чудя дали, тя спи. Но едно нейно хлъцване я издава. Старае се да е безшумна, за да не ме събуди, но аз усещам как трепва в ръцете ми. Усмихвам се и тя разбира това.