Две пъстри очи правят света ти различен, но и без тях, той пак не е същият.

Търсиш ги, скиташ се изгубен, макар и да следваш падналите мигли по алеята. Отстрани те гледат много, да не кажа хиляди, ала те не са същите – пъстрите. Намираш ги, в тях отразява се образът на някой друг. Затваряш твоите, ала сълзите надигат клепачите. Ако продължиш напред - ще срещнете погледи, ако тръгнеш назад – ще видиш тъмните сенки, излезли от спомени. Стоиш на място, усещайки как водата се изпарява от сълзите, а солта се впива в кожата ти. Очите правят света ни различен.