От шепата си правя пясъчен часовник.

Засичам, какво ми трябва да съм жив.

По – ценна ли е усмивката на стар бездомник,

от работа , кола и апартамента сив?

Забързани, присмиваме се на живота,

изкуствено връщаме си младостта.

Като герои от романа „ Аз, роботът”,

превръщаме в бинарен код реалността.