Ако някой може

Ако можеше, заспалият слон в пещерата,

да чуе за минута поне.

Честотата, с която трепти ми душата,

като галопиращо стадо коне.

Да си представи, че аз съм човече,

с несъразмерно голямо сърце.

Че нося съдрано елече,

да пъхам в джобовете му малките си ръце.

Че давам на хората радост,

под формата на шоколадово суфле.

Че ги черпя всяка сутрин глътчица младост,

изцедена от сушени на керемида плодове.

Ако някой може слон да събужда,

нека ми се обади още сега.

Човек винаги има нужда...

от помощ, при влизане в пещера.