Една овца от стадото излезе

захвърли руното и ризата облече

забрави колко твърда е овчарската тояга

забрави дните, в които кучето след нея бяга.

Сега ги гледа от високо

онези, скрилите се под някое дърво

и без дори за миг, да мигне й окото

разменя ги за балица сено.

Забравила за род и за родина

овцата, сдобила се с властта

не вижда в лятната градина

овчаря, който точи своята кама.