Запълнили сме гънките на дланите със чернозем
поливаме го тежко с потта от челото
минава слънцето пред погледа ни премрежен
в ушите ни звучи песента на селото .

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Сантименти  Изхвърлях душевното кошче редовно до днес, но тя ме научи как да се върна от сметището без него.  Сега отивам към стаята, която помни присъствието ѝ. В ръцете си държа пластмасово шише - за вас непотребно.  Колко години са нужни, за да изчезне? Сигурно повече отколкото на мен. Но аз ще го пазя,вечно, защото това е единственото място където са се срещали устните ни. Някой знае ли колко жаден става човек от несподелените целувки?
Прочетете още
Да опитомиш комета Беше приятна твоята гравитация, а аз продължавам да съм космическо тяло. Ти слагаш сега минало време на гравитацията ми... А не трябва ли? Щом така усетил си го. Знам, че трябва да напусна тази орбита, но с лице към планетата ти, не със гръб, не. За да видиш как тя ще се изпепели ли? За да видя как ще се развие! Запиши го! Красиво е… Г.П.    Ц.М.
Прочетете още
С някои хора сме за дълго,  по за кратко с други.  С някои са по – силни емоциите, не чак толкова с други.  Болезнено...може би? Ако си се вкопчил в мисълта, че един човек може да осмисли живота ти или ти да осмислиш неговия.
Прочетете още