и как на моя свят си се усмихнал

парче от Рая, продавам в павилион

зад рафтовете прашни, сам утихнал

с керваните небесни, далеч от своя дом

в ръцете си събирам звезден прах

от падащите метеори

това от което най – много ни е страх

най – чудните врати ще ни отвори

разкъсай плътските окови

душата си навред раздай

създавай малки павилиони

не се страхувай – смъртта не значи край