Писането не ми е хоби, то просто се случва. Идва и си отива, идва и си отива – като хлапе алутист. Обичаш го, и то те обича, но по някакъв свой си начин. И е ранимо , и често никой не го разбира. Понякога се чудиш, дали писането е явление или феномен – понякога мислите за него избледняват до прозрачност. В празни, самотни вечери си се питал, дали то е част от теб, или ти си част от него. Погледнато с други очи, то представлява един сложен конструктор, който всеки ден сменя своите форми. Самия факт, че пишеш за писането – прави нещата доста мистериозни. Човек не винаги знае кога да сложи точката, но и за това си има решение …