Пианистът

(или Рапсодия за едно цвете)*

Беше хубава пролетна сутрин, когато на вратата се позвъни.

-         Господин Христов ? – попита ме вежливо служителят на агенция „Вселена”.

-         Да, същият – смутено отговорих аз, защото за крехките ми тринайсет години не бях свикнал някой да се обръща към мен по този начин.

-         Заръчано ни беше да доставим пратка: „Пиано на любовта”, така че кажете къде да я внесем?

-         Ами в моята стая – отговорих аз.

Федерацията по Вселенските въпроси, всяка година възлагаш задача на агенция „Вселена”, да достави на всички юноши по едно „Пиано на любовта”.

Моето пиано беше опаковано с обикновена вестникарска хартия, но за сметка на това имаше невероятно красива панделка, на която със златни букви пишеше: „Отвори, когато срещнеш първата си любов”.

В началото бях много развълнуван, разпитвах родителите си, познати и непознати хора – исках да разбера какво е толкова специално на това пиано. Но всички ми казваха, че сам ще разбера, когато му дойде времето. И така, докато чаках, да му дойде времето, започнах да позабравям за пианото. То се превърна просто в един опакован предмет, заемащ не малка част от стаята ми. Когато навършвах пълнолетие, доста от моите връстници вече бяха почнали да свирят на своите пиана. Повечето от тях не свиреха правилно и не се отнасяха с уважение към музиката. Мелодиите им бяха семпли, но на тях това им беше достатъчно, за да задоволят потребността си от музика.

Бях ядосан, упреквах Съдбата си – не можех да разбера, защо аз все още не съм започнал да свиря. Един ден, написах писмо до федерацията по Вселенските въпроси и тръгнах към пощата да го пусна. По пътя си срещнах един приятел, който беше тръгнал за среща с някакви хора. Незнам какво ме накара, но аз реших да тръгна с него, а писмото да пусна след разходката. Когато стигнахме на мястото, където беше уговорката, моят и погледът на едно невероятно красиво момиче, се срещнаха. По време на цялата разходка аз не мислех за нищо друго освен за това момиче. За моя голяма изненада, нейните мисли също бяха насочени към мен. И така, в края на разходката се разбрахме да се видим пак.

Беше Май месец, един от най – красивите месеци в годината. Аз стоях на автобусната спирка и чаках да дойде момичето с красивите, слънчогледови очи. Когато автобусът спря, тя слезе от него и ми се хвърли в прегръдките. Мисля, че в този момент света спря за миг, за да ни се наслади - части от секундата, в които дори Шекспир бе разбутал облаците, за да ни погледне.

Прибрах се в нас толкова развълнуван, скачах и мятах ръце от стая в стая. В мига на моята еуфория, с крайчеца на окото си забелязах, че панделката от забравеното пиано е паднала на земята, завъртях се към него и видях, че пред мен се бе разкрила невероятна гледка. Старинно, луксозно пиано, направено от най – редките видове дървета, с извивки следващи спиралата на Фибоначи. Застанах пред него и отворих капака, който покриваше клавишите му. Тогава останах още по – озадачен. На единия от клавишите беше изписано името на моето момиче. Седнах притихнал, оказвайки по този начин, цялото си уважение към майсторите на това върховно творение на изкуството, поех си дълбоко дъх и натиснах клавиша с инкрустираното върху него име на моята любима. Из стаята се понесе божествен звук – звук, който идваше от самия център на Вселената. От този момент нататък за мен нямаше ден, в който да не свиря. Когато моето момиче ми се усмихваше аз композирах най – красивите симфонии, когато беше тъжна – баладите разплакваха дори боговете. Много хора се възхищаваха на музиката, която творях. Те си мислеха, че съм талантлив музикант, но истината беше, че имах неповторима муза.

Събудих се рано сутринта, това беше началото на един съдбоносен ден. Стоях в леглото си изплашен, гледайки в една точка и опитвайки се да се отърся от кошмара, който бях сънувал. На горната ми устна се беше появила стреснушка, очевидно нещата не бяха добре. След няколко дни моето момиче ми се обади по телефона и ми каза, че повече не иска да слуша музиката ми – сънят се беше превърнал в реалност. Когато затворих телефона свих ръцете си в юмруци и започнах да удрям по клавишите на пианото. Когато спрях, дишах дълбоко, а разширените ми зеници забелязаха, че инкрустираният клавиш се е счупил. Намерих старо одеяло и покрих пианото – от него ден нататък, аз спрях да свиря. Близки и приятели ме убеждаваха, че трябва да продължа да композирам, но единствената музика, която допусках до сърцето си, беше песента на птиците.

Веднъж в града дойде майстор на пиана. Аз отдавна бях забравил как се свири, а и бях се зарекъл повече никога да не поглеждам пиано. Хрумна ми идеята да поправя моето и да го продам. Звъннах на майстора и той каза, че към привечер ще дойде да види какво може да направи. Така и стана. Когато дойде, той отвори куфарчето си с десетките чекмедженца и започна да вади необходимите инструменти. Оказа се доста приятен човек. Разговаряхме дълго с него, но най – вече за това как се е стигнало до повредата. Към края на ремонта, а и на нашия разговор, той ме посъветва следното:

-         И все пак, ако решиш да свириш на това прекрасно пиано, трябва да знаеш, че поправеният клавиш изглежда добре, но той никога повече няма да може да издаде звук.

-         Съжалявам, ако съм те разочаровал, но такива са правилата на федерацията.

-         Но понеже ми изглеждаш свястно момче, ще ти подаря нещо.

-         Вземи този маркер, той е специален. С него ще можеш да записваш други имена по клавишите.

-         Живота е пред теб момче, ти можеш да създаваш мелодии дори без пиано, важно е да чувстваш музиката със сърцето си.

Когато изпращах стария майстор се почувствах отново човек, защото, той ми върна надеждата и желанието за живот. Той се обърна към мен и ми помаха за сбогом, а последните му думи бяха...

-         Каквото и да се случи, никога не забравяй първата си любов!

*Рапсодията (от гръцки: rhápto, „съставям“ и odé, „песен“) е музикално произведение в една част, което е епизодично, но същевременно и цялостно, със свободна структура и широк диапазон от настроения и тоналности. Спонтанното вдъхновение и усещането за импровизация отличават рапсодията от други музикални форми с повече вариации.

Рапсодиите били особено предпочитани от композиторите през епохата на Романтизма.