Макар че слънцето се бе скрило зад хоризонта, горещият въздух заливаше като лава, кирпичените стени на къщата. Но влизайки вътре, още в преддверието, се усещаше приятна хладина, идваща сякаш от голяма уста, която иска да успокои смъдяща рана. Масивна дървена маса затискаше здраво с краката си изхабените черги. Топлият хляб, буцата сирене и няколкото керемиденочервени домата, стискаха в здравата си хватка стрелките на времето. Дългите часове работа на къра, бяха най – добрата подправка за всякакви гозбици. Свещта и танцуващите сенки, рисуваха мистична картина върху снежнобелите варосани стени. През леко открехнатата врата на спалнята се показваше едното ъгълче на леглото, сякаш за да нашепне на собственика си: - „ Ела в топлите ми прегръдки”. Мускулите и жилите се отпускат от костите и лекия мирис на нафталин, носещ се от одеялото, пренасят тялото в друг свят. Шум от малки стъпки в лятната нощ, и клепачите се отварят. Невестулка? Или някое мишле, бягащо да се започука преди рунтавия котак. Мислите го отвеждат през стаите в тъмното към каменните стъпала пред къщата. Започнало е да рами. Въздухът вече е по – хладен, с аромат на чемшир.