Китара пронизва тишината. Звукът й подскача като плосък камък по водната повърхност, хвърлен от детска ръка.

Джими ми казва:

-         Ставаш на 27, братле...

-         Не видя ли достатъчно от този свят?

-         Ела при нас, в „Клуб 27”

-         Видях много, Джими, но не и достатъчно!

-         Ти си мазохист момче...

-         Проклети да са всички тия хора, те ще разкъсат душата ти на парчета и ще си ушият нови дрехи или ще си направят луксозен лампион от нея.

-         Така направиха с моята, мръсните копелета – това ще сторят и на твоята.

-         Моята душа е калявана хиляди пъти, толкова е здрава, че никой не може да я счупи или разкъса.

-         Ха – ха, не ме разсмивай момче.

-         Калена е колкото овъглената лъжица, с която хиляди пъти съм си нагрявал хероина.

-         Зарежи момче, аз отивам в клуба, все тая дали ще дойдеш сега или след още 27 години.

-         Големият ритник на обществото ще те докара някой ден при нас.

-         Единственото нещо, което ще се е променило до тогава, ще е цвета и формата на задника ти... Ха – Ха

-         Чао хлапе...

-         А..., и другият път да ми донесеш нови струни за китарата.