Буркан със светулки

Тази нощ съм на смяна.

Трябва да охранявам един буркан със светулки.

Казват, че това са били мечтите на хората.

За мене е просто работа.

Правя си кафе – не че пия, просто обичам аромата му.

Посягам към кутията с цигари, запалвам една и я поставям отвън на прозореца.

Не пуша, но знам че Вятърът обича бяло Боро – понякога го черпя.

Сядам на стола, който е на 1.72м. от бюрото.

Завъртам се към монитора, а от там ме гледат две пъстри очи.

Казват ми да не съм се влюбвал, но те не знаят колко пъти са били разлюбвани очите ми.

Стоя в тъмната стая и решавам да отворя буркана със светулките.

Мечтите на хората не заслужават да бъдат затваряни.

Моята мечта ли...?

Моята мечта е, да завършиш тази история.